Основни изводи

Резултатите от PROME показват, че правата на мигрантите в Европа са ограничавани от структурни динамики, които надхвърлят отделните дела. Първият ключов извод е свързан с „гражданската стратификация“: държавите създават йерархия от категории, групи мигранти (напр. бежанци, лица с временна закрила, нерегулярни мигранти, семейни мигранти, лица без гражданство), всяка от които разполага с различен обхват права и ограничения в зависимост от конкретния юридически статус. Тази „стопанска архитектура“ на правните статуси предопределя как съдилищата оценяват жалбите на мигрантите във връзка с твърдени нарушения на правата им. Дори когато прилагат едни и същи стандарти за правата на човека, съдилищата неизбежно възпроизвеждат структурите на неравенство, произтичащи от статусите, което прави постигането на пълно равенство пред закона структурно невъзможно. Това обяснява защо някои права (като чл. 3 по ЕКПЧ) се защитават последователно, докато други (семейният живот, процедурните гаранции или забраната за дискриминация) варират значително.
Вторият важен извод засяга правната „невидимост“ на ксенофобията. Макар в обществения дебат враждебността към мигрантите да е добре разпознаваема, съдилищата – включително и ЕСПЧ – рядко я разглеждат като юридически релевантен мотив. PROME показва, че подход, основан върху намерението (animus-based), би позволил на съдилищата да разпознават дискриминационно намерение, без да въвеждат нов защитен признак по чл. 14 ЕКПЧ. Третата група изводи идва от емпиричната работа по гръцките „hotspot“ дела, която разкрива модели на „а-системна“ юриспруденция: съдилищата разглеждат отделни случаи, без да адресират структурния характер на повтарящите се нарушения, което води до непоследователни решения. И накрая, проектът показва как аргументите за национална сигурност често позволяват на държавите да оправдават сериозни намеси в правата на мигрантите, дори когато вътрешните механизми за защита срещу произвол са слаби – проблем, многократно документиран в българската практика. Всички тези изводи подчертават нуждата да бъде преосмислена готовността, но най-вече способността на ЕСПЧ да защитава правата на мигрантите по последователен начин и да бъдат коригирани очакванията към международната защита на човешките права.